110823

Все по-често се убеждаваме, че архитектурата или поне смисълът от нея е да оставиш след себе си една обитаема среда по-добра, отколкото си я заварил. Може би именно добрият краен резултат всъщност опрощава греха да нарушиш някоя ѝ друга безумна наредба или правило. Било то в името на по-добрата среда, макар и интериорна. Така или иначе категоричното разделение на интериор и екстериор, което се шири по нашите дължини никога не съм го и разбирал. Вън и вътре са едно – само публиката е различна. Но по тази тема друг път.

Понякога, малките и непретенциозни проекти са онези, които стават любими на всички в студиото. Просто защото решават проблем. А тук проблемът е от онези, с които София сякаш се затруднява. Между 25% и 40% са празните жилища в столицата ни (според изказване на арх. Любо Георгиев от началото на 2024 г.), а строителството на нови не секва.

Проект 110823 намира добавена стойност в едно място, което стои забравено десетилетия и макар на микро ниво уплътнява градския център. Това, което открихме вътре се доближаваше до откритото при отварянето на египетска гробница – много прах и стари предмети в тъмно, но екстремно пространство. Именно тази вертикална пропорция позволи трансформацията на един забравен склад в обитаемо пространство.

Две прости по замисъл намеси позволиха нормалното обитаване на новото жилище. Това са внасянето на естествена светлина и изграждането на две нива за може да приютим дневна, спалня, баня и кухня. Тези два прости, както ги нарекохме, жеста, всъщност технически въобще не се оказаха лесна работа. За пореден път се убедихме, че това дали работим на 17 кв.м или на 170 кв.м няма кой знае каква разлика по отношение на човешкия ресурс, който се влага в един проект. За онези читатели, които не са се сблъсквали със сериозни преустройства може би ще е любопитно да узнаят колко много хора минават през дома им преди да влязат самите те и да го направят свой дом. Прилича на „Бригада нов дом“, но не става за 5 дни.

Започнахме с подмяната на износените ребра на покривната конструкция и полагане на топлоизолация. Запазихме вертикалните дървени елементи, които обработихме и интегрирахме в интериора. Междувременно, започна изграждането и на металната конструкция за второто ниво. Строителите все повече се питаха какво точно правим в това тъмно пространство. Единствената равнина, в която можехме да направим прозорец е покривът. И нека бъде светлина! (И малко повече височина.) Тъмното пространство започва да добива смисъл. Финалните щрихи положиха нашите незаменими строителни партньори от AR Build.

И тук е моментът да кажем, че една от ролите на архитекта всъщност е да събира всички части на пъзела и да носи цялата картина в главата си по време на строителния процес. Понякога частите на тази машина за живеене (по Льо Корбюзие) не знаят за съществуването на останалите части. Но тя, машината, има нужда от всички тях. И архитектът (по sooda) не стои над тази машина, той е вътре в машината.

P.S. Да, архитектите внасят светлина, но по подобие на целия архитектурно-строителен процес след тях идват хората, които улавят тази светлина. Благодарности на studio blenda за снимките.